РЕШЕНИЕ №....

Гр. Свиленград , 04.01.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета   година в състав:

 

Председател: ДОБРИНКА КИРЕВА

 

при секретаря цвета данаилова, като разгледа докладваното от съдия КИРЕВА гр.д.№671 по описа за 2012 г.  на РС-Свиленград, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание по чл.422 от ГПК, за установяване на парично вземане.

    Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” АД с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37 , чрез юрисконсулт Румяна Черняева със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37  против : В.К. Г. с ЕГН ********** ***,в която се сочи, че  представляваното дружество ЕВН България Електроснабдяване АД било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение до Районен Съд - Хасково за неплатените задължения за консумирана електрическа енергия на В.К. Г., ЕГН: **********,***. По образуваното частно гражданско дело № 489/2012 г. на РС Свиленград имало издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът бил подал възражение. Поради това в законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК ищеца предявява настоящия иск за установяване на вземането на ЕВН България Електроснабдяване АД.Твърди ,че ищеца ЕВН България Електроснабдяване АД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Общите условия влизали в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия, без изрично писмено приемане. По силата на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, приети и с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 на ДКЕВР, влезли в сила на 27.06.2008г. ищцовото дружество е било длъжно да снабдява с електрическа енергия и да предоставя мрежови услуги на следния обект на потребление на ответника В.К. Г., и индивидуализиращ се с измервателна точка номер (ИТН) 1610392, с.Лозен, обл. Хасково. За ответника бил открит клиентски номер 1001028205. Общите условия на дружеството били публикувани на сайта на ЕВН България Електроснабдяване АД. Ответникът В.К. Г. от своя страна била длъжна да  заплаща  консумираната  електрическа енергия     и   мрежови  услуги   в сроковете, определени в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката представляваният ищец бил доставил на ответника в периода от 01.12-2006 г. до 30.11.2007 г. електрическа енергия и мрежови услуги на обща стойност 794.81 лв. За неплатените задължения за изразходваното количество електрическа енергия и мрежови услуги били  издадени следните фактури:СД 4012600065, СД 0015133838, СД 0015605134, СД 0016073044, СД 0016559929, СД 0017202197, СД 0020166022.В чл. 27 от приетите с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 на ДКЕВР Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, било предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за електрическа енергия, клиентът заплащал обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума от деня на забавата до деня на плащане на суматаТоест за неплатените задължения ответницата дължала лихва в размер на 497.36 лв. изчислени към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда. За всяко едно задължение тече отделно обезщетение за забава, с размер и падеж, както следва:

Период                                   Падеж          Вид              Номер док.              Сума

01.12.2006-31.12.2006     25.01.2007   Главница     СД 4012600065    32.12лв.
26.01.2007 - 22.05.2012                        Лихва                                           21.02лв

01.01.2007 - 31.01.2007     25.02.2007   Главница    СД 0015133838     83.22лв
26.02.2007-22.05.2012                          Лихва                                              53,65лв

01.02.2007 - 28.02.2007     25.03.2007   Главница     СД 0015605134    273.02лв

26.03.2007 - 22.05.2012                        Лихва                                              173.02лв

01.03.2007-31.03.2007     25.04.2007   Главница     СД 0016073044    207.32лв

26.04.2007 - 22.05.2012                        Лихва                                             128.98лв

01.04.2007-30.04.2007     25.05.2007   Главница     СД 0016559929     170.82лв

26.05.2007 - 22.05.2012                        Лихва                                              104.29лв

01.05.2007-31.05.2007     25.06.2007   Главница     СД 0017202197      20.44лв

26.06.2007-22.05.2012                          Лихва                                             12.23лв

01.11.2007 - 30.11.2007     25.12.2007   Главница     СД 0020166022       7.87лв

26.12.2007-22.05.2012                          Лихва                                                 4.17лв

         Иска  от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника ,че същият дължи  на ищеца сумата в размер на 794.81 лв. за предоставени мрежови услуги и консумирана електрическа енергия за периода от 01.12.2006 г. до 30.11.2007 г. ведно с дължимата съгласно Общите условия лихва за периода от 26.01.2007 г. до 22.05.2012 г. в размер на 497.36 лв. или общо задължение в размер на 1292.17 лв., както и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 23.05.2012г. Претендират се и направените по настоящото производство разноски - за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

          В срока даден от съда по делото  е депозиран отговор  от страна на ответника  в който счита предявените претции за недопустими,а по същество  за  неоснователни. Не се оспорва от страна на ответницата,че е била потребител на ел. енергия предоставяна от ищеца, за която ел. енергия последният е представил по делото и фактури с №0020166022 от 30.11.2007 г. , № 0017202197 от 31.05.2007 г., №0016559929 от 30.04.2007 г., №0016073044 от 31.03.2007 г., №0015605134 от 28.02.2007 г., №0015133838 от 31.01.2007 г., №4012600065 от 31.12.2006 г.. Тези вземания от страна на ищеца, счита за вземания с характер на периодично плащане, в който смисъл биля и разпоредбата на чл.111, б."В" от ЗЗД. Според тази разпоредба с изтичане на тригодишна давност вземания за периодични плащания се погасяват, от което можело да се направи извод, че за ответницата тази искова претенция в общ размер на 1292.17 лева също била погасена по давност. Институтът „погасителна давност" бил установен в обществен интерес и целта му е била да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Предвид това счита, че исковите претенции в общ размер на 1292.17 лева за недопустими, а от там и неоснователни. С оглед на гореизложеното отправя ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла погасителна давност относно исковите претенции в общ размер на 1292.17 лева. В този смисъл било и ТР №3 от 18.05.2012 г. на ВКС . Ето защо предвид своевременно направеното възражение относно изтеклата погасителна давност за претендирането от ищеца вземания моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции на ищеца в общ размер на 1292.17 /хиляда двеста деветдесет и два лева и седемнадесет стотинки, като неоснователни . Претедира  да й бъдат присъдени и направените разноски по настоящото дело представляващи адвокатски хонорар.
               Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

             Видно от препис извлечение от сметка  на клиентски №1001028205 с потребител ответницата Василка  Калоянова  Георгиева  за обект на потребеление ИТН 1610392 -с.Лозен,обл.Хасково се установява ,че за периода от 01.12.2006год. до 30.11.2007г. дължимата главница за потребена и незаплатена ел.енергия е в размер на 794,81лева ,а дължимата лихва върху главницата за периода от 26.01.2007г. до 22.05.2012г. е в размер на  497,36лева.   

             Представени са и заверени копия от фактури  с потребител ответницата Василка  Калоянова  Георгиева  за обект на потребеление ИТН 1610392 -с.Лозен,обл.Хасково, както следва Фактура N:0017202197 от дата 31. 05. 2007г.сума 20.44лева , Фактура N:0015605134 от 28.02.2007 – сума 273. 02лв.,  фактура N:0016073044 от дата:31.03. 2007г. - сума 207.32лв.,   фактура N 0015133838 от дата 31.01. 200 - сума: 83 22лв., фактура N 4012600065 от дата 31.12.2006г. –сума 32,12лв.,фактура N 0020166022 от дата 30.11.2007г. – сума-7,87лв., фактура N0016559929 от дата 30.04.2007г. сума 170.82лв..

              Видно от служебно извършената спрвка от съда в търговския регистър ищцовото дружество е преобразувано от АД в ЕАД  .

             Приложено е и ч.гр.д.489/2012г. по описа на РС-Свиленград, по което има издадена  Заповед 528 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.06.2012г. за процесните суми- главница в общ размер от 794,81 лв., мораторна лихва върху главницат за периода от 26.01.2007г. до 22.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 23.05.2012г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25,84 лв. за държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнграждение.Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника, за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 31.08.2012г. Исковата молба е подадена в съда на 05.09.2012г.,т.е. в законния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.   

              При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

              Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.489/2012г. по описа на РС-Свиленград, по което има издадена срещу ответника Заповед528 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.06.2012г. за процесните суми- главница в общ размер от 794,81 лв., мораторна лихва върху главницат за периода от 26.01.2007г. до 22.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 23.05.2012г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25,84 лв. за държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнграждение.Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника, за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 31.08.2012г. Исковата молба е подадена в съда на 05.09.2012г.,т.е. в законния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.   

         Разгледан по същество РС-Свиленград намира иска по чл.422 от ГПК за неоснователен.

В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими към ищцовото дружество. Фактическо основание на предявения иск са твърденията, че за процесния период ответника е изразходвал доставена ел.енергия, чиито количества и цени са отразени в представените като доказателства – фактури  и неиздължени суми на абонатен номер с потребител ответницата В.  К. Г.  за обект на потребеление ИТН 1610392 -с.Лозен,обл.Хасково.

          В настоящия случай не се оспорва от страна на ответницата,че е получавала от ищцовото дружество през процесния период от време ел.енергия в количество и цени описани впосочените по горе фактури.    

         Ответника оспорва изцяло размера на предявения иск ,като в тази връзка прави възражение за изтекла кратка (3-годишна) погасителна давност по отношение на главните парични задължения на основание чл.111.б."в" ЗЗД ,като се позовава на Решение по търкувателно дело №3/2011г. от 18.05.2012г. на ВКС.

         В разглеждания случай са налице периодични задължения за плащане, които съобразно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодично задължение по смисъла на тази законова разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер, съгласно посоченото тълкувателно решение. Съгласно същото-Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. За тях е характерно, че произтичат от един и същ правопораждащ факт, с погасяването на който се погасява и задължението на длъжника. В процесния случай, всички тези признаци са налице - касае се за ежемесечни парични задължения, които произтичат от договорни отношения с ищцовото дружество и биха се погасили с прекратяването на тези отношения.

       Съгласно ОУ за предоставяне на ел. услуги на потребителите задълженията на същите следва да се заплащат в месечно по определен график/ т.е. в 30-дневен срок /след изтичане на съответния месец. Следователно всяко едно задължение става изискуемо на 30 /съответно последно/ число на месеца, следващ този, за който е начислено.

        Видно от приложеното ч.гр.д.№489/2012г. по описа на РС Свиленград заявлението  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е постъпило в регистратурата на съда на 23.05.2012г.

       С оглед на направеното възражение за изтекла погасителна давност  от страна на ответника, настоящият съдебен състав счита  намира следното : Погасителната давност като институт на правото представлява юридически факт, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на нея и да откаже изпълнение. Давността не се прилага служебно. Фактическият състав на погасителната давност е изпълнен, когато изтече предвиденият от закона срок и при позоваването й чрез възражение. Началният момент на погасителната давност е свързан с възникване на правото на иск в материален смисъл, т. е. с превръщането на субективното право в притежание. При облигационните права давността започва да тече от деня , в който те станат изискуеми.Изтеклата погасителна давност води до погасяване на правото на принудително изпълнение, но не и на материалното право, поради което ищецът е активно легитимиран да предявява иска и за вземане, погасено по давност.   

   Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,което в настоящият случай  по процесните фактури N:0017202197 от дата 31. 05. 200.сума 20.44лева , Фактура N:0015605134 от 28.02.2007 – сума 273. 02лв.,  фактура N:0016073044 от дата:31.03. 200. - сума 207.32лв.,   фактура N 0015133838 от дата 31.01. 200 - сума: 83 22лв., фактура N 4012600065 от дата 31.12.200. –сума 32,12лв.,фактура N 0020166022 от дата 30.11.200. – сума-7,87лв., фактура N0016559929 от дата 30.04.2007г. сума 170.82лв..

При това положение три годишната давност за предявяване на иск  е изтекла по описаните по горе фактури– както следва : 31.05.2010г ; 28.02. 2010г.; 31.03.2010г.;31.01.2010г.;31.12.200.;30.11.2010г. и 30.04. 2010г г. Видно от първоначално образуваното в РС Свиленград  ч.гр.д. 489/2012г. /съгласно разпоредбата на чл.422 от ГПК , че искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението/ е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК  на 23.05.2012 г. –т.е. след изтичане на три годишния период  за процесните фактури считано от 31.05.2010г ; 28.02. 2010г.; 31.03.2010г.;31.01.2010г.;31.12.200.;30.11.2010г. и 30.04. 2010г г.  

          При това положение, с оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника, настоящият съдебен състав счита предявения иск, а именно за вземания по фактури фактури N:0017202197 от дата 31. 05. 2007г. – сума 20.44лева , Фактура N:0015605134 от 28.02.2007 – сума 273. 02лв.,  фактура N:0016073044 от дата:31.03. 2007г. - сума 207.32лв.,   фактура N 0015133838 от дата 31.01. 2007г - сума: 83 22лв., фактура N 4012600065 от дата 31.12.2006г. –сума 32,12лв.,фактура N 0020166022 от дата 30.11.2007г. – сума-7,87лв., фактура N0016559929 от дата 30.04.2007г.– сума 170.82лв.  или главница в общ размер 794,81лева и лихва в общ размер 497,36лева за неоснователни и като такива следва да се отхвърля, поради отправено възражение за погасяване от ответника в хода на делото на задълженията за законна лихва за забава, както и на задължението за главница чрез погасяването му по давност ,съобразно мотивите по горе за процесните суми и периоди.

           По отношение на искането за установяване на размер на задължение на ответника за разноски ДТ и юрисконсултско възнаграждение , направени в заповедното производство, съдът намира следното: както вече се установи по горе вземането е погасено по давност и съдът е приел искът за неоснователен,поради което претендираните разноски  на основание чл.78,ал.3 от ГПК следва да не бъдат уважени.     

        Относно направените в настоящото производство раноски и впредвид искането на ответника в тази насока,съдът по изложените по горе причини,счита че на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500лева за платено възнаграждение за адвокат.                    

         Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

              ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37 , чрез юрисконсулт Румяна Черняева със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37  против : В.К. Г. с ЕГН ********** ***, с който се моли съдът да постанови решение, с което на осн.чл.422 във вр.чл.124 от ГПК приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед № 528 /22.06.2012г.за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 489/2012 г. на РС-Свиленград, а именно : сумата в размер на 794,81 лв. главница/незаплатена цена  за доставена ел.енергия  за периода от 01.12.2006г.до 30.11.2007г. длжима за клиентски №1001028205,ИТН 16103392/, мораторна лихва върху главницата за периода от 26.01.2007г. до 22.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 23.05.2012г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25,84 лв. за държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнграждение, като неоснователен.

         

       ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37 , чрез юрисконсулт Румяна Черняева със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37   да заплати на В.К. Г. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски за адвокат в размер на 500,00 лв.

 

       Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ:.....................